лизингов брокер

История на лизинга

Направете търсене с Google за „история на лизинга”. Резултатите ще ви заинтригуват. Ще научите че „в исторически аспект лизингът е възникнал в края на ХIX век” или „лизинговите сделки са били известни преди 2000 години”. Пробвайте да разширите търсенето и на английски език с “leasing history” и хоризонтът ви ще се разшири с още няколко хилядолетия: „лизингът може да бъде проследен до преди 5000 години”, и ще научите, че лизингът е „измислен в САЩ”, е има също и статии на руски, които споменават, че лизингът започва от 1998 година в Русия.

Началото

Макар всички горни твърдения да са вярни, те само показват една или друга от страните на лизинга. Друго, което горните статии показват, е че лизингът винаги ни е съпътствал. В действителност лизингът, като търговска (или по-скоро дългова) операция между хората, е възникнал най-вероятно с първите хора, далеч преди паричните и кредитни отношения.  Ако бихме имали писмени сведения оттогава сигурно хрониките щяха да са записали нещо от рода на „аз дадох своето копие на Урк, а той се задължи да ми даде половината от улова, който щеше да направи”. Със сигурност не са наричали транзакцията със съвременния термин „лизинг”, но същността е абсолютно еднаква.

Тъй като нямаме писмени доказателства оттогава може само да гадаем. След  „индивидуалният лизинг” между хората със сигурност е възникнал и „институционализиран” такъв. Например от даването на земя или средства за производство от храмовете на хората. Навярно същото се е отнасяло и за семена, животни и всичко, което е било необходимо за да започне едно производство.

Доказателство за античността на подобни транзакции е факта, че първите писмени документи, които са достигнали до нас касаят селското стопанство, търговията, заплатите,  престъпленията, наказанията, семейството, прелюбодейството, робството,  отговорността и … лизинга. Накратко всички важни за цивилизацията взаимоотношения.

Лизинг в Месопотамия - колоната на Хамураби

Колоната на шестият цар на Вавилон – Хамураби, е един от най-старите дешифрирани писмени документи достигнали до нас. Колоната е датирана от 1754 година преди н.е. и описва в 282 закона „Кодекса на Хамураби”. Законите 47, 48 и 49 дават подробни предписания за поведение при различни лизингови транзакции. Законите 64 и 65 дори определя размерът на лизинговите вноски при лизинг на обработваема земя, а именно „2/3 за лизингодателя и 1/3 за лизингополучателя“.

Законите на Хамураби описват и регламентират точно взаимоотношения между хората, който съществуват далеч преди тяхното писмено регламентиране. Следователно може да твърдим, че лизинговите транзакции са съпътствали хората далеч преди 4000 години, от когато са първите писмени доказателства.

Античен лизинг

С течение на времето лизингът се развива. В древна Гърция лизинговите транзакции освен земя и сечива вече включва и хора. Управляваните от Спарта земи, е имало категории хора, Хелотите, които са били нещо средно между свободните спартанци и роби. Те са били обвързани със завладените земи и отдаването на лизинг е включвало земята и хората, които я обработват. Плутарх описва отношенията с хелотите, като точно споменава количествата продукция на ечемик, която те трябвало да предадат на своите собственици, както и колко да запазят за себе си.  Хелотите не само обработвали земята, но и (както може да се очаква за Спарта) участвали във военните действия на спартанците. Херодот описва че в битката при Платеа (479 п.н.е.) всеки от петте хиляди спартанци е бил пазен от 7 леко въоръжени негови хелоти.

История на лизинга - лизинг в древна Гърция

Освен „служители на лизинг” (нещо, което може да намерим и днес) древна Гърция включва и лизинг на мини, в дългия списък от подлежащо на лизинг имущество.

Малко след отблъсването на първото нападенине от Персия (490 п.н.е.), атинският генерал Темистокъл предложил част от лизинговите постъпления от сребърните мини да се насочат към изграждане на 200 нови кораби. По това време мините били държавна собственост и се отдавали на лизинг за експлоатация, срещу определена част от произведеното или срещу заплащането на фиксирана сума в драхми. Лизингът на мини и днес е актуален, макар, поради спецификата на сегмента, той обикновено не е включен в статистическите данни за лизинговата индустрия.

лизингова история - лизинг в Персия

Стана дума за първото нападение на Персия над гръцките градове-държави. То е било отблъснато благодарение на гръцката флота. Същата тази, която впоследствие се финансира (доста мъдро, от съвременна гледна точка) от постъпленията от лизинга на сребърните мини на Атина. Персия, макар и огромна империя, първоначално не е имала флота. По това време изграждането на собствен флот е отнемало десетилетия целенасочени усилия. Царят на царете, наследникът на Дарии, Ксеркс I (царят на Персия) не бил свикнал с поражения. … и … използвал лизинга. Десетина години след поражението на Дарии през 480 година п.н.е., Ксеркс оглавява второто персийско нашествие и то е включвало флот от 1207 бойни кораба и 3000 спомагателни плавателни съдове на финикийците и египтяните (Херодот). Макар историците да имат сериозни спорове по отношение на точная брой кораби, има точна документация, за 300 финикийски кораба, които са били завързани едни за друг, за да осигурят пресичането на Дарданелите от сухопътната войска на Ксеркс. Така или иначе, може да се препише на персите включването на корабите в патремониума на лизинговите активи. Лизингът на кораби остава популярен и до днес.

Лизинг в древен Рим

Древен Рим се превръща в държавата с най-голям принос за легализирането на различните лизингови взаимоотношения. Тъй като римското право е послужило за основа на правото в по-голямата част от света днес, голяма част от римските правни термини са запазени до наши дни.

История на лизинга - лизинг в дрелен Рим

Римското право за първи път официално разделя собствеността на две съставни части:

Dominium Directum – правото на собственост, например на земевладелец и неговата земя

Dominium Utile – правото на ползване, например от наемател или лизингополучател

Не може да сме сигурни дали развитието на правото помага за развитието на различните форми на наемане и лизинг или тяхната популярност е изисквало правното им регулиране. Така или иначе обособяването на правото на ползване, като самостоятелно право дава възможност за широкото навлизане на различните форми на лизинг в Римската империя.

Древен Рим точно класифицира и дава имена на различните лизингови услуги, лизингови взаимоотношения и лизингови участници. Едно от първите имена на тази финансова услуга е аренда (от латински „аrrendare“ – отдаване под наем). Термина „аренда“ и „рента“ и днес се използва често, макар и с осъвременено съдържание. Някои от другите лизингови термини, въведени от Рим, се срещат по-рядко днес – например „емфитевсис“ (emphytheusis) или „вечен лизинг“ – навярно поради непрактичността им в съвременния икономически живот.

Justinian regulation of leasing

Между 529 и 534 г. от новата ера, по нареждане на византийския император Юстиниан е завършен „Кодексът на Юстиниан“. Той представлява сборник от закони, чиято цел е била пълната правна регулация на живота в империята. Естествено в него са широко застъпени и лизинговите отношения. В четвърта книга, заглавие 65 „За лизинговането и наемането“, описва различни правни аспекти, които възникват при лизинг на земя, сгради и складове и дава инструкции за решаване на редица проблеми, които биха могли да възникнат между лизинговите участници. Именно в Кодекса за първи път се обособява финансовия лизинг от краткосрочното наемане. Заглавие 66 тълкува различни казуси при емфитевсиса – друга специфична форма на лизинга, която е била много популярна в Римската империя.

Към активите, които са подходящи за лизинг, в Римската империя, се добавят и жилищни и търговски имоти – вили, магазини, складове и стаи. Римската жилищна сграда се наричала „insula“. Ако римският гражданин не е имал достатъчно средства, за да си закупи собствена къща („domus“), тогава наемал част от „insula“ от собственика. Лизингов обект са били и всички приземни помещения, които са се използвали от различни занаятчии и самостятелни професии. Тези помещения са се наричали „tabernae“ (произхода на думата „таверна”). Лизингът на търговски и индустриални помещения в днешни дни се е запазил и е достигнал размери, които биха учудили всеки римски гражданин.

Лизинг за заселване

Форма на лизинга е била използвана в древен Рим за заселване на ново-завладените територии. Емфитевсис (emphyteusis) е терминът за дългосрочен, а често и вечен лизинг. Обикновено емфитевсисът е използван за дългосрочно отдаване на земя, която е била собственост на римската държава. Емфитевсисът е предвиждал пълно право на ползване на земята и благата добивани от нея, нейното облагородяване, строителство върху нея, срещу заплащането на данъци и евентуално скромна рента. Обикновено Емфитевсисът е бил наследствен, при запазване на първоначалните му условия. Прекратяването на емфитевсисът е било относително рядко явление, до което се е стигало след липса на изплащане на дължимата компенсация, нарушаване на някои от другите задължения или при липса на наследник на лизингополучателя след неговата смърт. Макар терминът да не е много популярен днес, той все още се среща в законодателството на някои държави – Канада, Малта, и др. и обикновено се използва при организирането на големи строителни проекти.

Лизингът през средните векове

„Арендата“ просъществувала и след падането на Рим. Форма на лизинга – рента върху земята – обхванала цяла Европа в продължение на много векове през средновековието. В действителност тя се превърнала в гръбнака на феодалното устройство на обществото.

Лизинг през средните векове

В средновековна Европа, централизираната власт на Римската Империя била изчезнала. Цялата земя била собственост на земевладелци /landlords/. Селяните били обвързани „закрепостени“ към земята. Оттам идва и тяхното име – крепостни селяни /surfs/. Те нямали право да напускат района или да променят своята професия. Земевладелците осигурявали земя и защита, азадължение на селяните било осигуряването на труд и производството на храна. Част от своето производство те давали като рента на своя земевладелец. Може би по-правилно е да се каже, че крепостните селяни имали право да задържат храната, която оставала след като бъде платена рентата към земевладелеца.

И до днес са се запазили думите „рента“ и „земевладелец“, когато става дума за лизинг на недвижим имот, макар тяхното значение да е силно променено.

Как Singer разпространи “Hire-purchase”

От древността до 19 век може да се каже, че лизингът е използван основно за наемане на дълготрайни материални активи с производствено предназначение – земя, мини, сгради, селскостопанско оборудване, транспортни средства. В началото на 19-ти век в САЩ и Великобритания лизингът започва да се прилага и за потребителски стоки. Тогава той се е наричал “hire-purchase”, като името му отлично определяло характера на сделките – наем, с последваща опция за покупка.

В Ню Йорк, САЩ фирмата Cowperthwait & Sons започват продажба на мебели, като използва hire-purchase през 1807 година. Производителят на пиана от Лондон, Великобритания Henry Moore прилага hire-purchase при реализацията на пиана през 1846 година. Въпреки, че тези пионери прилагат лизинга на практика, той все още не е масов разпространен, особено за придобиване на потребителски стоки.

Човекът, който е допринесъл за това нововъведение да разшири своето приложение е Едуард Кларк. Кларк е адвокат от Ню Йорк. През 1848 година той става консултант на младия Исак Сингер за регистрирането на патента на неговото изобретение – шевната машина. През 1851 година Кларк става съдружник в дружеството I.M.Singer & Co.

Leasing History - Singer Turtleback

Първите произведени шевни машини са тежки и са предназначени за промишлено производство, но през 1856 година Сингер произвеждат първата шевна машина за дома. Моделът се нарича “turtle back” (черупката на костенурка). Цената на моделът, обаче била непосилна за масовата домакиня (целевите клиенти на Singer) – машината е струвала 125 щатски долара, което по това време приблизително се равнява на 25% от годишния доход на едно семейство.

Тогава Кларк прилага лизинговата схема “hire-purchase” (наеми и купи). Клиентките заплащали наем (hire- думата по онова време, която означава наеми) за ползването на машината, който също впоследствие може да се използва с натрупване  за самата покупка (purchase – купи) на машината. Встъпителната вноска е 5 долара, а месечните вноски са между 3 до 5 долара, като включват и лизинговите лихви. Лизинговите вноски се събирали лично от представителите на Singer всеки месец, които използвали посещението до клиентите и за допълнителни продажби (друга иновация приложена от Кларк). Singer hire-purchase

Лизингът изведнъж направил шевните машини достъпни за всички домакини. Продажбите се увеличават тройно само през следващата 1857 година. За краткото време до 1860 Singer става най-големият производител на шевни машини в целия свят. През 1867 година Singer откриват своя първа фабрика за шевни машини в Глазгоу, Великобритания. Там, естествено Singer продължават да продават прилагайки лизинга. Важно е да се отбележи, че шевните машини на Singer нито са първите, нито са най-добрите, нито са най-евтините. Иновативните маркетингови практики на Кларк, една от които е и hire-purchase, са основните причини за водещото положение на Singer в целия свят.

Изведнъж лизинговането на различна битова техника било възприето веднага от всички производители. С течение на времето лизинговата схема “hire-purchase” била преименувана от Singer на “rent-to-own”, “credit sales” и “installment sales” – терминът, който е популярен и днес в САЩ. Единствено във Великобритания терминът се е запазил в оригиналният си вид, като се използва масово и до днес – при това не само за шевни машини, а за всякакви активи.

Как лизингът помогна на разпространението на телефона

На 30.01.1877 година Александър Грейъм Бел получава търсеният от него патент за изобретения от него „говорещият телеграф“ (днес по-известен като „телефон“). Желанието на Бел и неговите бизнес партньори (Watson, Sanders и Hubbаrt) е било да продадат патента на Western Union Telegraph Company – монополистът на телеграфа в САЩ в края на 19 век. Офертната цена за патента е била USD 100.000 (около USD 3 милиона днес). До сделка, не се стигнало. Western Union били убедени, че техните бизнес клиенти, няма да търсят новата услуга, защото ще държат на наличието на писмена следа от провежданите разговори. За Бел и компания било ясно, че ще трябва да развият пазара за своето изобретение, ако искат патента им да има някаква стойност.

История на лизинга - Бел Телефон и ТелеграфНа 9.07.1877 година партньорът на Бел (както и негов тъст) Гардинер Хъбарт (Gardiner Hubbаrt) създава Bell Telephone Company (която после прераства в American Telephone & Telegraph Company или AT&T) в Бостън, за да комерсиализира новото изобретение. Бизнес партньорът на Бел – Хъбърт, предлага начинът за заплащане на телефонните апарати (първоначално било необходимо покупката на два апарата едновременно) да не е в брой, а на лизинг, като Bell Telephone Company запазва собствеността върху телефонните апарати. Така освен достъпност на новото изобретение, Бел можел да упражнява контрол върху автентичността на продадените апарати (които били относително лесни за изработка). Лизингът също предвиждал поддръжка на телефоните и евентуалната им замяна с по-нови модели. През 1877 година те започнали да лизинговат своите телефони по USD 20 на физически лица и по USD 40 на фирми. История на лизинга - Александър Бел

Излишно е да споменаваме, че начинанието било пълен успех. Лизингът помогнал за създаване на почти монополното положение на компанията, но освен за увеличаване на печалбата, това допринесло и за създаването на възможност за бързо стандартизиране на телефонната услуга.

Популярността на услугата „лизинг” нараствала бързо с разрастващата популярност на новия продукт – телефона, а и не само на него. Самият Хъбарт, бил взаимствал лизинговият начин на продажба от свой клиент, който произвеждал машини за обувки. Скоро производители на разнообразни машини в САЩ започнали да ползват лизинга, като начин за увеличаване на своите продажби, запазвайки здрава връзка със своите клиенти. Така се раждат и първите каптивни лизингови компании.

Лизинг на коли

Първият „масов” автомобил е Модел Т на Форд, който е пуснат в продажба през 1908 година. Само 10 години са необходими, докато пазарът осъзнава отличния потенциал за лизинг на новото превозно средство.

the beginning of car leasing

Първата лизингова сделка на автомобил е осъществена през 1918 година като наем за автомобил. Това е годината в която 22 годишният Уолтър Л. Джейкъбс – търговец на автомобили, създава Rent-a-Car Inc в Чикаго (той е измилил и самия термин). Той прилага съществуващият до тогава бизнес модел за даване на коне и карети под наем, към новото транспортно средство. Автопаркът, с който Джейкъбс започва са едва 12 автомобила Форд модел Т. Новата услуга за наем на коли веднага става успешна и Джейкъбс увеличава своя флот до 20 коли след едва осем месеца. Само за 5 години автомобилният парк на компанията нараства до 600 коли, които генерират годишни приходи от USD 1 милион.

През 1923 година Rent-a-Car Inc e закупена от друг авто-предприемач и иноватор – Джон Херц. Мечтата на Херц е да направи транспортната услуга „достъпна за обикновения човек”, като вече е създал няколко компании за таксиметрови услуги (Yellow Cab Corporation през 1915),  автобусен превоз (Chicago Motor Coach Company през 1917) и за производство на коли и автобуси (Yellow Cab Manufacturing и Yellow Coach Manufacturing Company създадени през 1920 и 1923 година). Обединяването на усилията на двамата предприемачи ражда Hertz Drive Ur Self Company (пр. Херц Карай Сам). С моделът на Джейкъбс и размахът на Херц компанията бързо завладява целите Съединени Щати.

През 1923 година Херц продава повечето свои бизнеси на Дженерал Мотърс и заема своето място в Съвета на Директорите на GM. Джейкъбс запазва своетото място на Президент на компанията чак до 1968 година.

Hertz Drive Ur Self Company за първи път предлага много от услугите, които днес свързваме с лизинг на автомобили – услугата рент-а-кар, предлагането на автомобилите първо на ЖП гарите и в последствие на летищата, оперативния лизинг на автомобили и управление на автопарк, използването на кредитни карти за заплащане на транспортната услуга и самият франчайз на техния бизнес модел.

Днес Hertz е глобална публична компания, която е навлязла на всички континети, представена е в 145 държави и има автопарк от  над 600 000 автомобила.

Имената на Джейкъбс и Херц остават в историята като бащите на автомобилният лизинг и по-точно на рент-а-кар услугата, както и на оперативния лизинг на коли и управлението на автопарк.

Лизингът през втората световна война

Най-мащабното лизингово начинание е т.н. Програма ленд лийз (Lend Lease). Ако трябва да класифицираме програмата, то тя е „между-правителствен лизинг“.  Лизинговата програма е била основният начин за осигуряването на американска военна помощ на съюзническите държави през втората световна война.

Lend Lease - Leasing History

След началото на втората световна война, Великобритания все още осигурява снабдяването си с американски стоки по програмата “cash & carry”, като заплаща със злато всички получени доставки. През 1941 година, обаче, златните резерви на страната вече са изчерпани, а нуждите от материална и военна помощ във войната – по-големи от всякога. Паралелно с това, САЩ формално са неутрални към военните действия и имат договорни ограничения за продажба на въоръжение със заем или на кредит на воюващите държави. На 11.03.1941 година президентът Рузвелт подписва закона за ленд-лийз, според който той може да „прехвърля, лизингова и отдава“ на правителства (които са важни за защита на американските интереси) военно оборудване, като формално спазва и изискванията по договорите за неутралитет. Първоначално ленд-лийз законът е насочен към Великобритания, като още през 1941 година към него са включени Китай и СССР, а в последствие още много държави.

Ленд-лийз - Американски камион с Катюша

Програмата продължава през цялата война и е прекратена след капитулацията на Япония в края на 1945 година. Общо, през четирите години, по програмата е отпуснато оборудване на стойност надхвърляща 48 милиарда щатски долара (по текущи цени), като 31 милиарда са насочени към Британската Империя, близо 11 милиарда към СССР, 3 милиарда към Франция, 1.6 към Китай и останалите към още 32 държави. България не е била бенефициент по програмата, навярно защото през по-голямата част от войната е била съюзник на Германия. От Балканските държави Югославия (32), Гърция (81) и Турция (43) са облагодетелствани от програмата ленд-лийз.

Програмата ленд-лийз е имала сериозно значение осигуряване на снабдяването на държавите-бенефициенти с различно военно оборудване: танкове, кораби, изтребители и бомбардировачи, както и с не-военна техника: локомотиви, вагони, камиони, По програмата също са доставяни муниции, хранителни припаси, гориво както и услуги (не точно типичните лизингови активи от днешна гледна точка).

Формално Програмата ленд-лийз е предвиждала връщане на оборудването след края на войната. На практика това рядко се е случвало, поради липсата на стойност в неизползваното военно оборудване и още повече – в използвано такова. Все пак няколко кораба са върнати на САЩ. СССР е извършвала плащане със злато, хром, манган и други ценни суровини за известна част от доставките към него. Други държави са компенсирали плащания по Програмата с осигуряването на доставки на резервни части, осигуряване на бази за американските войски и снабдяване за тях.

Leasing History -Willys jeep in Warsaw 1945 used by Polish Army under the lend-lease program

Изплащането на задълженията по доставките на ленд-лийз са формализирани със споразумения след войната при тяхното драматично редуциране (90-95%), драматично разсрочване – в случая с Великобритания последното плащане на задължения по тази програма е на 29.12.2006 година. Доставките към СССР са били опростени изцяло в по-голямата си част и формално всякакви задължения изчистени през 1972 година.

Ясно е че Програмата ленд-лийз е била необходима повече като юридическа форма, а не като икономическо съдържание. Също така плащанията по Програмата са били силно политизирани, като в някои случай за плащане се е приемало „ангажимент за борба за общите ценности“. Независимо от тези съображения, Програмата ленд-лийз е оставила трайна следа в човешката история.

Остатъчна стойност и цена на шофиране

„Остатъчна стойност”, „Цена на шофиране” и „Търговски цикъл на автомобила” са понятия въведени през 1962 година от още един именит автомобилен дилър. Това е Юстас Уолфингтъндилър на Шевролет от Филаделфия.

След свои пазарни проучвания Уолфингтън разбрал, че всеки нов автомобил има своя почти сигурна остатъчна стойност, която може да бъде гарантирана от автомобилните дилъри. Също така отчел, че дилърите могат да извършват големите ремонти по автомобилите много по-качествено и по-евтино от обикновенните собственици на коли.

Така Уолфингтън стигнал до понятието „търговски цикъл на автомобила” от две години. Неговата иновативна лизингова схема предполагала заплащането само на половината стойност от новия автомобил и връщането му след две години на дилъра в замяна на нов. Преведено с днешните понятия, това съответства на оперативен лизинг с 50% остатъчна стойност.

Били необходими 20 години преди идеите му да бъдат първоначално изпробвани от Ford през 1982 година и впоследствие възприети от целия автомобилен и лизингов пазар. Днес идеите и понятията веведени от Уолфингтън са основата на автомобилният лизинг по света.

Лизингът при социализма

Тъй като терминът „социализъм“ е широко използван, тук се спираме на държавите от Източна Европа, които участват в политическото разделение по време на „Студената война“ и както навсякъде в този сайт, с фокус върху България.

На пръв поглед това са две изключващи се понятия. „Лизингът“ предполага наличие на частна собственост и свободно разпореждане с нея, докато „Социализмът“ изключва частна собственост върху средствата за производство и обработваемата земя. И все пак …

Лизингова история - лизингът при социализма

В България, както и в повечето социалистически страни в периода 1947 – 1989 имаше едно лизингово дружество. На въпросът защо е „едно“, можем да отговорим, че в този период социалистическата държава предпочита да има по едно от всичко – една спестовна банка (ДСК), един застраховател на дребно (ДЗИ) … и един лизингодател – СД Булгарлизинг.

Булгарлизинг не е типичното лизингово дружество (както и ДСК не беше типична банка, ДЗИ не беше типичен застраховател). Булгарлизинг никога не е отпускал лизинг на физически лица, не е търсил икономическа изгода (поне не и до 1989 година). Дружеството е създадено към края на социалистическия период на развитие на България (1986 година) по-скоро като средство за закупуване на различни машини и оборудване от западните държави и внасянето им в България. Лизингът при социализма е използван само като форма, а не като съдържание. Съответно  би могло да се твърди, че през годините на социализма, лизингът реално не съществува в България и в останалите социалистически държави.

Лизинг на авиационна техника излита

До средата на 20-ти век всички основни лизингови активи са вече познати – земя, сгради, машини и оборудване, автомобили и телефони. Много от тях вече имат хилядолетна история зад себе си. … и тогава възниква един чисто нов лизингов актив – самолетите.

Лизингът на авиационна техника днес заема над 50% от съществуващия търговски авио-флот, като делът на финансираните самолети и хеликоптери продължава да се увеличава. Авиационното оборудване е вторият по популярност лизингов актив в света след автомобилите.

Това не винаги е било така.

Всичко започва една година след сливането на McDonnell Aircraft Corporation с Douglas Aircraft Company когато е пуснат първият лизингов продукт в авиационната индустрия. През 1968 година новосформираният авиационнен производител в САЩ McDonnell-Douglas (днес част от Boeing Corporation) за първи път предлага каптивна лизингова услуга за произвежданите от него самолети. Тогава са сключени и първите лизингови сделки с авиационна техника.

Aircraft leasing

Авиационният лизинг започва своето развитие скромно и относително късно – началото на 70-те години на миналия век. Началото му е на малък специализиран нишов пазар с маргинално значение дори и за авиационната индустрия. Този „нишов“ пазар постепенно се разраства, за да заеме 50% от целия световен авио-флот през 2020 година (според прогноза на Boeing от 2019), а самолетите се превърнаха във вторият най-популярен лизингов актив в света (след автомобилите).

Авиационният лизинг е вече в облаците и пише своята собствена история.

GPA

В дългата история на лизинга рядко се срещат имена на хора или фирми, които да са оставили своя отпечатък върху индустрията. Съществува, обаче фирма, която едновременно е развила цял лизингов сегмент (почти несъществуващ преди това), издигнала е една малка държава до господстващо световно положение, обучила е голяма част от експертите в тази област и, разбира се, е била най-голямата в целия свят.

Става въпрос за Guinness Peat Aviation (GPA).

leasing history - DC9

GPA e едно от първите специализирани дружества за авиационен лизинг създадено през 1975 в Република Ирландия от Tony Ryan (да, същият от Ryanair). Тони Райън вече е имал опит с единични лизингови сделки за мокър лизинг в AerLingus – предишният работодател на Райн, а също и един от основателите на GPA. Само 5 години след своето основаване GPA вече е водещото дружество в света за лизинг на авиационна техника. В началото лизингополучатели са обикновено авио-компании от държави от Азия и Африка, които имат затруднения с набиране на необходимите финанси за покупка на непрекъснато поскъпващите самолети. Използвайки „мокър лизинг“ GPA се превръща в основен световен посредник между дружествата, които се нуждая от авиационна техника и гигантите-производители като Boeing, McDonnell Douglas, Fokker и Airbus.

През 80-те години клиенти на GPA стават роящите се авио-компании в САЩ, чартърни авиолинии в Европа, както и авиационни компании в Източна Европа. Дружеството вече предлага „сух лизинг“, „обратен лизинг“, както и лизинг на самолетни двигатели. Към края на 80-те пазарната капитализация на GPA се изчислява на USD 4 млрд. През 1989 година GPA правят най-голямата поръчка в света – 308 самолета за USD 17 милиарда. Поръчката трябва да обезпечи дружеството със самолети в близките 10 години.

След тази агресивна поръчка за нови самолети, турбуленция на пазара (Войната в Залива) и липса на подкрепа от финансовите пазари при неговото IPO, дружеството спира своята дейност през 1995 година. Краят на GPA, обаче е начало на цяла индустрия в Ирландия.

Част от активите на фалиралото дружество са продадени на GECAS (GE Capital Aviation Services), които също поемат и част от служителите на GPA. Самият Tony Ryan също се прехвърля в GECAS. Друга част от ръководителите и служителите на GPA основават или започват работа в други лизингови компании (отново в Ирландия), които са специализирани в лизинг на авиационна техника – Babcock & Brown, Genesis Lease, Aircastle, Pembroke Capital, ILFC и International Aircraft Management Group. Именно този специализиран човешки капитал е и основата за превръщането на Ирландия във водещ световен център за авиационен лизинг.

Същевременно GPA също успява да оцелее. След реструктуриране и поредица от сделки за продажба на активи GPA се разплаща със своите кредитори и се стабилизира отново през 1997 година. През 1998 година името на дружеството е променено на AerFi Group PLC. След поредица от сливания и придобивания днес дружеството е известно под името AеrCap и е едно от водещите 4 в света.

Днес специализирани лизингови дружества от Ирландия са отговорни за над 50% от световният лизинг на авиационна техника, като основна заслуга за това има компанията Guinness Peat Aviation.

Следва продължение …