лизингов брокер

Лизингови лихви

лизингови лихви

Настоящата статия няма за цел да замести учебниците по финансова математика. Насочеността е по-скоро практична. Тук ще се опитаме да внесем малко яснота в една рядко обсъждана, доста объркана и подозирана от мнозина като „конспиративна“ тема – темата за лизинговите лихви.

Откъде идва мистерията около лизинговите лихви

Първата причина е липсата на изисквания, както сега така и в миналото, за оповестяването на лизинговата лихва или каквато и да било друга форма на доходност на лизингодателите. Логиката „след като не ме питат, няма да кажа“ е популярна сред лизингодателите по целия свят. Съответно в голяма част от лизинговите договори въобще не става дума за лихва и лихвени плащания, а само за месечни лизингови вноски. Объркването идна от факта, че месечните лизингови вноски включват както лихва така и част от погасяването на главницата.

0 лизингова лихва

Друга причина за „мистерията“ около лизинговите лихви идва от най-популярният начин за разпространение на лизинга – на мястото на продажба. Представете си как масовият търговец на автомобили, който може с дни да говори за различните автомобили които продава, коментира лизингова лихва, начин на изчисление и очакванията за промяна на лихвените нива в близките три години. Без да искаме да засегнем професионалните търговци на автомобили, факт е че често те трудно отговарят или въобще не могат да разберат въпрос свързан с лизинговите лихви по договор за лизинг на актив, който те продават. Оттук тръгват част от подозренията, че „някой нещо крие“.

мистерия около лизинговите лихви

Трета причина за „мистерията“ са самите лизингодатели. В справедливия маркетингов стремеж да представят своята услуга, като най-изгодната, която се предлага на пазара, понякога те открито твърдят че лизинговата услуга е „без лихва“, или въвеждат лесни за изчисление нови понятия като „лизингово оскъпяване“ /популярно в България през първите година на новия век/, или „лизингов фактор“ /силно разпространен в САЩ/. И двете понятия, макар и лесни за изчисление не са точно „лизингова лихва“, макар външно да се изписват като процентни или десетични стойности.

Факт е, че и не всички лизингополучатели са финансово грамотни и трудно разбират дори и най-съвестният лизингодател, който се опитва да им обясни плаващата лихва, лихвения риск, лихвения индекс към който е обвързан лизинговия договор и възможностите за неговата флуктуация. Успоредно с това трябва да се отчете, че формулата за изчисление на месечна анюитетна лизингова вноска не е от най-лесните и трудно се използва без специализиран финансов калкулатор или компютър. Съответно, „за да не ги объркват“ лизинговите компании рядко показват лизинговата лихва на своите клиенти. Това пък отново подклажда съмненията в „конспирация“.

Последна, но не и по значение, причина за енигмата около лизинговите лихви е конкуренцията между самите лизингодатели. Лизинговата лихва, като цена на лизинговата услуга, е важен параметър за сравняване на една лизингова оферта с друга. Но когато маржовете силно се стеснят, лизингодателите започват да прехвърлят част от своята възвращаемост в различни други нелихвени вземания – такси от лизингополучателя, данъчни облекчения, търговски отстъпки, печалби от съпътстващи лизинга услуги. С включването на всички тези различни източници на доход, границите на лизинговата лихва силно се размиват. Така е възможно да се постигне и „безлихвения лизинг“ или реклами за лизинг при лихвени проценти много по-ниски от преобладаващите в момента лихвени нива на пазара /за банкови кредити и други аналогични услуги/.

При липса на информираност относно лизинговите лихви е напълно възможно злоупотреба от страна на лизингодателите и начисляване на пазарно неприемливо високи лизингови лихви. Законодателят се опитва да предпази лизингополучателите от неетични практики от страна на лизингодателите. В България /както и в повечето европейски държави/ е регламентирана защита на лизингополучателите-физически лица /логиката е, че на тях им е най-трудно да се ориентират в разнопосочната информация за лизинговите лихви/. Въведено е понятието „Годишен процент на разходите“, което донякъде обединява различни източници на доход за лизингодателите, като лихви и такси. ГПР е далеч от съвършен, обаче, защото включва  елементи като „застрахователната премия“ и няма как да включи други като „търговски отстъпки“. ГПР по-скоро добавя към „мистерията“ с многообразието сред лизингови лихви.

Защо са необходими лизингови лихви

Една от любимите фрази на нобеловият лауреат по икономика Милтън Фриидман е, че „няма такова нещо като безплатен обяд“.

Цитат от Фридман за лизингови лихви

Идеята, стояща зад този афоризъм е, че на света всяко нещо има своята цена. Същото се отнася и за всички форми на лизинга, като финансова услуга. Използването на даден лизингов обект от лизингополучателя следва да бъде заплатено.

Заплащането по всеки лизингов договор винаги има два компонента:

  1. Заплащане за амортизацията на лизинговия актив
  2. Заплащане на финансовите разходи

Например, ако един лизингополучател получи автомобил на стойност 12,000, заплати встъпителна вноска от 2,000 и за остатъка сключи лизингов договор с пълно изплащане /без остатъчна стойност/ за 10 месеца, то амортизационната компонента в месечните вноски ще бъде 1,000 /10,000 разделено на 10/. Така актива ще бъде финансово амортизиран в края на лизинговия договор – на десетия месец в нашия пример. Видимо, че така лизингополучателя ще е възстановил инвестираните в началото на лизинговия договор средства, но това би била слаба мотивация за него. Необходим е и втория компонент – заплащането на финансовите разходи, т.е. заплащане на лихва за ползването на финансовия ресурс, блокиран в лизинговия актив. Това е именно и лизинговата лихва.

Лизинговата лихва е основния източник на печалба за лизинговите компании и е абсолютен аналог на банковата лихва при банковите кредити.

Как се изчислява месечната лизингова вноска с помощта на лизинговата лихва

Краткият отговор – месечната лизингова вноска може да бъде изчислена чрез следната формула: формула за месечна лизингова вноска

Където:

МВ е месечна вноска

ЛС е лизингова стойност

ОС е остатъчна стойност

r e месечен лихвен процент на лизинговата лихва

n e броя на плащанията

Друг начин за изчисление е автоматизиран от Майкрософт в тяхната програма Ексел във вградените в програмата формули за нетна настояща стойност /NPV/ и вътрешна норма на възвращаемост /IRR/.

Вече със сигурност разбирате, защо лизингодателите често прибягват до по-прости начини за изчисляване на месечните вноски, като „лизинговото оскъпяване“ или „лизинговия фактор“, за които стана въпрос по-горе.

Месечната лихва обяснена

Нека започнем от по-лесната формула за проста лихва:

I=P*r*t

Където:

I e размера на лихвата

Р е главницата /сумата, която е лизингована или „лизингова стойност“/

r e годишен лихвен процент

t e броя на годините на лизинга

Това е формулата за т.н. „проста плоска лихва“.

Ако лихвата се плащаше в края на периода /затова е „проста“/ и лизинга беше за 1 година при лихвен процент 5% годишно и главница 10,000 също платима накуп в края на периода /затова е „плоска“/, то лизинговата лихва би била:

I=10000*0.05*1

 Или

I=500

Тази формула и изчисления биха били съвсем приложими, ако лизингът беше за една година и лизингодателят искаше пълното възстановяване на стойността на колата /заплащане на главницата от 10 000/ и лихвата за ангажиране на този ресурс /500/ да са платими в последния ден на годината.

Ясно е, че подобни транзакции като горния пример няма в на практика. Същевременно примерът силно помага за да се разбере принципа на изчисления, който ще използваме и по-долу.

Лизингово оскъпяване

Поради относително сложният начин на изчисление на месечната вноска по даден лизингов договор, лизингодателите в Българя въведоха понятието „лизингово оскъпяване“. Лизинговото оскъпяване е процента с който лизинговата транзакция оскъпява цената на търсения актив /в сравнение с директната му покупка/. Ако продължим горният пример лизинговото оскъпяване е 500 в абсолютно изражение или 500/10000 = 5%. В този пример, лизинговото оскъпяване съвпада с лизинговата лихва /да не забравяме, че лизинговата лихва беше изчислена като проста плоска лихва/.

лизингово оскъпяване

Ако лизинговият договор е за по-дълъг срок от една година, то получената величина се разделя на съответните години. Формулата за изчисляване на лизинговото оскъпяване е:

формула за годишно лизингово оскъпяване

Където:

I e размера на лихвата за целия период на лизинга

Р е главницата /лизингованата стойност/

t e броя на годините на лизинга

Причините за използването на понятието лизингово оскъпяване са две. Първата е относителната леснота за изчисление и обяснение. Втората е по-скоро маркетингова – това е един относително нисък процент, който може лесно да се разбере и популяризира, като същевременно прикрива реална лизингова лихва, която е значително по-висока.

Защо е по-висока ли?

В нашият опростен пример допуснахме изплащането на лихвата и главницата накуп в края на лизинговия договор. В действителност всички лизингови договори предполагат изплащането на месечни вноски, т.е. ежемесечно се плаща лихва и главница. Следователно с всяко следващо плащане главницата намалява и респективно намалява и лихвата върху нея /в абсолютно изражение – лихвения процент се запазва/.

Например, ако задължението е от 10,000 и трябва да платим 5% лихва, и лизингът е разделен на 10 равни плащания, при първото плащане от 1500, лизингополучателят ще плати 1000 главница и 500 лихва /виж формулата за проста лихва по-горе/. Следователно за второто плащане оставащата главница ще е намаляла на 9,000, и лихвата за второто плащане ще намалее съответно на 450. Така при второто плащане от 1500 само 450 ще са за покриване на лихвата и 1050 за покриване на главницата. Така при третото плащане главницата ще е намаляла до 8,950 и т.н. С всяко месечно плащане оставащата главница намалява прогресивно, а лихвеният компонент спада.

Нека сега направим нашият пример малко по-близък до действителността. Ето как биха изглеждали двата показателя при 12 месечен лизинг, 10% годишна лихва, 10,000 главница, 10% встъпителна вноска и ежемесечни еднакви лизингови плащания:

За да получим лизинговата сума, приспадаме встъпителната вноска, така лизинговата сума /главницата/ ще бъде 10,000 – (10.000*10%) = 9,000

Месечната вноска ще е 494,88 платима 12 пъти

Общо платената лихва за целия период ще е 494.88

Годишното лизингово оскъпяване ще бъде 5,50%, докато лизинговия лихвен процент е 10%.

Видима е и втората причина /освен леснота на изчисление/ за популяризиране на лизинговото оскъпяване – неговата стойност е почти на половина от стойността на годишната лихва.

Макар и да не носи много информация и да затруднява сравняването с други финансови продукти /например банковите кредити/, лизинговото оскъпяване все още се среща на лизинговия пазар в България.

Лизингов фактор

Лизинговият /или паричен/ фактор е малко по-усложнен аналог на лизинговото оскъпяване, който обаче е масово разпространен в САЩ, особено при лизинговатено на автомобили. Причините за неговата популярност са същите, както описаните по-горе причини за популярността на лизинговото оскъпяване.

money factor

В опитите си да намери лесен начин за изчисляване на месечната лихва или месечната лизингова вноска някой неизвестен, но умен лизингодател /или търговец на коли/ в миналото е открил, че ако изчисли месечната лизингова лихва върху средата лизингова стойност /средната оставаща главница по договора/ ще получи сума, която е доста близко до средната лизингова лихва изчислената по сложния начин описан по-горе. Ето изчисленията с нашия пример:

Лихвеният процент за един месец е годишният лихвен процент разделен на 12 или:

лизингова лихва

И така месечната лихвата по лизинга се изчислява, като проста лихва върху средната оставаща главница:

лизингова лихва

или в нашия пример средната месечна лихва би била:

лизингова лихва

Или годишна лихва от 37.5*12 = 450. Сумата е приблизително равна на тази, изчислена по по-сложния начин по-горе.

лизингов фактор

За още по-голямо улеснение на дилърите, лизинговите компании направо им изпращат т.н. „лизингов фактор“ или „паричен фактор“ което е =r/2400. Така дилърите трябва единствено да умножат лизинговата сума по лизинговия фактор, за да намерят стойността на лизинговата лихва за една година. Практиката е започнала преди навлизането на компютрите в нашия живот, но продължава и до днес. Практиката позволява лесно изчисляване на лизинговата лихва с настолен калкулатор. Преобладаващи лизингови фактори в момента в САЩ са около 0.00175, което се равнява на 4,2% годишна лихва /за да получим годишен лихвен процент от лизингов фактор, само е необходимо да го умножим по 2400/.

Лизингови калкулатори

С навлизането на компютрите в нашия живот, лизинговите вноски се изчисляват от специализирани лизингови програми. Често за бъдещите лизингополучатели, лизинговите компании осигуряват онлайн калкулатори, като там рядко се споменава за лизинговата лихва, но читателят вече знае, че тя е присъща част на всяка лизингова вноска.

лизингов калкулатор

В онлайн калкулаторите вместо котировка на лизингов лихвен процент, той е вграден в различни лизингови програми или е стоково специфичен – един лихвен процент за автомобили, друг за оборудване и т.н.

Ето няколко примера за добри онлайн лизингови калкулатори:

Лизингов калкулатор на ОББ Интерлийз: https://interlease.bg/calculator.php

Лизингов калкулатор на Сожелийз: http://www.sogelease.bg/bg/instrumenti/kalkulator.html

Лизингов калкулатор на Райфайзен лизинг: https://www.rlbg.bg/bg/

Лизингов калкулатор на Аддвенчър Лизинг: addventure.leasing/calculator

Лизингова лихви при оперативен лизинг

Видно, е че всички горни методи на изчисление са приложими за финансов лизинг. Там лизингодателят закупува лизинговия актив за определена доставна цена, предоставя го на лизингополучетеля за определен срок, в който лизингополучателя възстановява инвестираната сума /доставната цена/, както и лихва за времето на нейното блокиране в лизинговия актив. Как обаче се смята лихва върху лизинг на актив отдаден на оперативен лизинг?

Ако при финансовият лизинг разкриването на лизинговата лихва е рядкост, то при оперативният въобще не се среща. Всички лизингодатели говорят за „наем“, „наемна вноска“, допълнителни обслужващи пакети и въобще не споменават лихва.

Макар да изглежда сложно, в действителност не е. Помага ако разгледаме градацията на различните видове лизинг:

При финансовият лизинг със затворен край, лизингодателят инвестира в актив, и очаква възстановяването на пълната инвестирана стойност от лизингополучателя плюс съответната лихва до пълното изплащане на актива.

При финансовият лизинг с отворен край, лизингодателят инвестира в актив, и очаква възстановяването на част от инвестирана стойност от лизингополучателя плюс съответната лихва, като пълното възстановяване на инвестицията ще се получи при реализирането на остатъчната стойност – било от лизингополучателя /ако той се възползва от опцията за покупка/ било от трета страна /ако лизингополучателят просто върне актива/.

При нетен оперативен лизинг /без включени допълнителни услуги/, изчисленията са същите, както при финансов лизинг с отворен край. Разликата е, че при оперативния лизинг, актива задължително ще бъде реализиран при трета страна /лизингополучателят няма право да придобие лизинговия актив/.

Често, обаче, оперативният лизинг включва различни допълнителни услуги. Например при колите това са застраховки, пътни такси и данъци, поддръжка, консумативи, заместващ автомобил и дори гориво. Как се изчислява лихвата върху тях?

Отново не е много сложно. Ако в досегашните примери инвестицията на лизингодателят беше еднократна – в началото на лизинговия период, то при оперативен лизинг с включени допълнителни услуги инвестицията ще се извършва малко или много през целия живот на лизинга. Освен покупката на актива в началото на лизинговия договор, лизингодателят извършва допълнителни плащания през лизинговия период – за застраховки, за ремонти, за консумативи и т.н. Тези по-малки инвестиции, подобно на основната инвестиция в лизинговия актив, също трябва да се възстановят на лизингодателя от месечните наемни вноски, плюс съответната лихва върху тях за периода до тяхното изплащане.

Тъй като лизингодателят трябва да се обвърже с конкретна наемна вноска още в началото на лизинговия договор за оперативен лизинг, то той трябва да използва конкретни допускания за пробега на автомобила, за цената на застраховките, за цената на консумативите и т.н. Сега сигурно си обяснявате, защо договорите за оперативен лизинг на коли имат ограничения върху разрешения годишен пробег.

Изчисленията за лизингова лихва при оперативен лизинг с допълнителни услуги /при липса на специализиран софтуер/ най-лесно може да бъде направен в Ексел, чрез използването на функцията вътрешна норма на възвращаемост /която в случая е лизинговата лихва/.

Други източници на доход за лизингодателите

Лизинговият пазар е силно конкурентен. Освен голямото количество лизингодатели, лихвените нива се ограничават и от конкуренцията с подобни продукти-заместители, като например банковия кредит. Цялата конкуренция, обикновено води до силно свиване на лихвените маржове от лизинговите компании. Съответно, с цел все пак реализация на печалба, лизингодателите прибягват до различни други източници на приходи, които са косвени от лизинговите сделки.

лизингови лихви

Най-видими са каптивните лизингови дружества, чиято основна цел не е толкова финансова печалба, колкото подкрепа на дилъра-майка в неговите продажби. Там често може да се срещне лизингово дружество, което продава своята услуга на лихвени равнища които са равни на цената на техния привлечен ресурс. При каптивните лизингови дружества най-често се срещат и оферти за „безлихвен лизинг“ или за включване на допълнителни безплатни услуги при сключване на лизинг. Както всеки се сеща, цената на тези услуги се поема от дилъра-майка, който намалява част от своята печалба за промоцията. Лизингова лихва се изчислява и при безлихвения лизинг. Разликата е само в това, кой ще я плати.

лизингови такси

Друг, също силно видим алтернативен източник на доходи за лизингодателите са различните такси, които те налагат за различни свои „услуги“ – „такса за разглеждане на документи“, „такса за администриране на лизинга“, „такса за регистрация на лизинговия актив“, „такса за …“. Всички тези такси увеличават положителният паричен поток към лизинговите дружества и допълват приходите от лизинговия марж.

остатъчна стойност по лизинга

Друг сериозен източник на доход е търговията с пазарния риск от остатъчната стойност при лизингови транзакции, които предполагат остатъчна стойност. Например /примерът е от реално сключена сделка/ ако нов автомобил е отдаден на лизинг за 3 години с 15,000 километра годишно ограничение на пробега, пълно застрахователно покритие и остатъчна стойност от 30%, то за всеки е ясно, че лизингодателят се е приготвил да реализира допълнителен приход от поне 10% от доставната цена на автомобила. Ако лизингополучателят е съгласен – сделката се получава.

Един силно популярен по света, но не много познат в България, допълнителен източник на приходи за лизинговите компании са данъчните облекчения. Не че ги няма в България, просто още пазарът ни не е дорасъл до тях. При равни други условия по сега действащото данъчно законодателство в страната оперативния лизинг е по-изгоден за лизингодателя от финансовия лизинг. При първия лизинговият актив се амортизира от лизингодателя, което води до съответното намаляване на корпоративния данък. При втория – този ефект се ползва от лизингополучателя. За илюстрация, ако сумата на годишната амортизация на всички отдадени на оперативен лизинг активи е равна на годишната печалба преди данъци на една лизингова компания в България, то тя няма да плати никакви данъци върху своята печалба.

Още един допълнителен източник на приходи са различните видове наказателни такси и лихви. Някои от тях са толкова високи, че може напълно да зесенчат приходите от лизингови лихви. Например глобата при надвишаване на пробега по договор за оперативен лизинг достига BGN 1.00 за всеки следващ километър – цена, която надвишава цената на таксиметровия превоз. Лихвените проценти за наказателните лихви често достигат трицифрени числа /дори при съвременното ниво на ниски лихвени равнища/.

Други допълнителни източници на приходи за лизингодателите са търговски отстъпки от доставчиците на лизинговите активи, комисони от застрахователните компании, комисиони от различни подизпълнители на съпътстващи лизинговите транзакции услуги. Не трябва, обаче, да корим лизингодателите в печалбарство. Тези допълнителни доходи помагат на лизинговите дружества за:

  1. Да ги има изобщо на пазара;
  2. Да предлагат по-добри условия от банковите кредити;
  3. Да поемат по-висок клиентски риск от банките;
  4. Да предлагат различни промоции на лизингополучателите;
  5. Да инвестират в по-добро обслужване на своите клиенти.

Апропо, всички допълнителни източници на доходи за лизингодателите, също могат да се преизчислят като лизингови лихви. Необходимо е единствено да се добавят съответните положителни парични потоци на съответните дати в живота на даден лизингов договор /подобно на отрицателните парични потоци при оперативния лизинг, описани по-горе/.

 

Надяваме се поне малко да сме разсeяли подозренията за „конспирация“ при лизинговите лихви.

*   *   *