лизингов брокер

Лизингови пазари и статистика

Лизингови пазари

Източници на информация за лизинговите пазари

Източниците на информация за лизинговите пазари са многобройни. Осъзнаваме, че няма да може да обхванем всичко само в една статия. Съответно за по-любопитните читатели, които биха искали да разширят своето разбиране за лизинговите пазари, осигуряваме и хипевръзки /линкове/ към оригиналните сайтове на фирми, организации и проучвания от реномирани източници, които сме ползвали при написването на настоящата статия.

Лизингът представлява форма на кредитна дейност. Като такава, той е обикновено силно регулиран. В повечето страни регулаторите са Министерството на финансите или съответната Национална банка. В България това е Българската народна банка. Съответно, регулаторните органи са и чудесен източник на информация за развитието на лизинговия пазар на дадената територия. БНБ поддържа публичен регистър с имената на „небанковите финансови институции“ /тук освен лизинговите компании има и други небанкови финансови институции/, както и тримесечна регулярна информация относно лизинговия пазар в България, която включва и анализи на статистическите данни.

Вторият добър източник на агрегирана пазарна информация за лизинговия пазар са лизинговите асоциации. Всяка държава има обикновено една или две асоциации, които стандартно обхващат по-голямата част от лизинговия пазар в дадената държава. В България „Българска асоциация за лизинг“ обхваща около 90% от лизинговия пазар в страната. За континента Европа, където лизингът е силно развит, а държавите – много, е създадено и обединение на всички лизингови асоциации на континента Leaseurope. Представителността на Leaseurope достига 93% през 2016 година:

лизингови пазари

Разбира се има и много специализирани агенции за пазарни проучвания, както и големите одиторски фирми, чийто проучвания и доклади също заслужват интерес. За съжаление повечето от тях са платени услуги.

Как измерваме лизинговият пазар?

Лизинговият пазар се измерва в абсолютни стойности с два основни показателя.

Първият е т.н. „нов бизнес“ /new business, new production/ за даден период. Това представлява сумата от инвестициите /доставната цена минус встъпителната вноска/ на лизингодателите във всички лизингови договори за даден период /година, полугодие, тримесечие или месец/. Например новият бизнес на лизинговите компании-членки на Leaseurope за 2016 е 333,7 милиарда евро или нарастване с 10,3% в сравнение с 2015 година.

„Новият бизнес“ може да бъде разглеждан като лакмус за икономическата активност в дадена държава или регион, дотолкова доколкото голяма част от инвестициите се извършват именно с помощта на лизингово финансиране. Например изучаването на новия лизингов бизнес, или по-точно на неговия ръст или спад, дава добра представа за възстановяването на икономиките от кризата през 2008 година. Ето анализът на Leaseurope:

Ръст на лизинговите пазари

Вторият показател, който се следи при анализ на лизинговия пазар е т.н. „лизингов портфейл“ /лизингови вземания, leasing portfolio, lease outstanding/. Той представлява сумата от всички вземания на лизингодателя/ите по всички лизингови договори към даден ден – например към 31.12…. Например лизинговият портфейл на членовете на Leaseurope за 2016 е 779 милиарда евро, като отбелязва 6,44% ръст спрямо 2015 година:

А, ето и развитието на лизинговия портфейл в България през годините, представен от Българската асоциация за лизинг:

Чрез анализ на горните два показателя може да се прецени нарастването/спада на лизинговия пазар, структурата по лизингови активи, средната продължителност на новите сделки или на съществуващия портфейл, структурата на новите или съществуващите лизингополучатели /фирми, мъже, жени и т.н./, пазарът на различните видове лизинг и т.н. Например в свое проучване White Clarke Group сравняват новия бизнес в света по региони за периода 2013/2014 година:

Ако използваме обаче само горните два показателя, нещо ще остане скрито. Струва си да отбележим още един – трети показател, който ни помага да разберем доколко лизинговата услуга е важна за дадена държава. Ако например сравняваме новия бизнес на България /806 милиона евро/ с този на Великобритания /73,8 милиарда евро/ през 2016, трудно може да разберем доколко лизинговата услуга е „проникнала“ в съответната държава. Следователно третият важен показател за анализ на лизинговия пазар е „лизинговото проникване“ /leasing penetration/. Лизинговото проникване се изчислява като отношение между новия бизнес за даден период /обикновено година/ и брутния вътрешен продукт на съответната държава за същия период. Ето лизинговото проникване във водещите 30 държави в света, класирани по показателя „нов бизнес“ през 2012-2014 година от White Clarke Group:

България се нарежда на 20-то място в тази класация, с лизингово проникване от 1,31%. Като анализираме лизинговото проникване, веднага може да установим значението на лизинговата индустрия за даден пазар, както и евентуални очаквания за бъдещето.

Показателят „лизингово проникване“ има и свои разновидности. Например когато новият лизингов бизнес за даден период се отнася не към БВП, а към сумата на инвестициите в дадена държава. Друга разновидност е „лизинговото проникване при автомобилните продажби“, където се отнасят общите продажби на автомобили към тези продадени, чрез лизинг и т.н. Всяка разновидност на показателя помага за анализ на даден пазарен сектор. При „лизинговото проникване“ е важно да знаем, точно коя модификация на показателя се използва.

Лизингови пазари по географски принцип

Докато въвеждахме основните измерители на лизинговия пазар по-горе, разгледахме и няколко класации на географски региони и отделни държави.

Изучаването на лизинговите пазари по географски принцип дава възможност за разбиране на конкуренцията и перспективите пред всеки пазар. Например Leaseuropе групира държави от европейският пазар, като така показва степента на развитие на всеки един регион. Ето данните от 2013 година:

Веднага може да се досетим, че Централна и Източна Европа, където попада и България, има голямо поле за развитие в близките години. Това веднага може да бъде доказано с втори анализ на ръста на новия бизнес по държави:

Лизингови пазари по активи

Фокусът на всяка лизингова сделка е лизинговият актив. От други статии знаем вече, че не всички активи са подходящи за лизинг. Интересен е обаче въпросът от тези лизингови активи, които са подходящи за лизинг, кой е най-често финансирания чрез лизинг актив?

Това са данни за 2013 година, обобощени от Leaseurope за целия европейски пазар. Безспорен фаворит за финансиране чрез лизинг е автомобилният сектор, който заема над 60% с двата си сегмента – „тежки МПС“ и „автомобили“, а най-слабо развит е лизингът на недвижими имоти, където други форми на финансиране /например ипотечни кредити/ са далеч по-разпространени.

Анализът на лизинговия пазар по стоков принцип дава и интересна перспектива на възстановяване на Европа от кризата през 2008 – където ръстът на новия бизнес при „машини и оборудване“ и „автомобили“ бързо се възстановява, след труса през 2008 година, за разлика от ръста при новия бизнес на недвижими имоти, чийто пазарен спад е доста по-устойчив /отново данни от Leaseurope/:

… а възстановяването на пазар след кризата отново се предвожда от автомобилния сектор с двата свои сегмента, който отбелязва най-сериозен растеж, за разлика от лизинга на всички останали видове оборудване:

Ръст на лизинговите пазари

България не прави изключение в разбивката на своя лизингов пазар по вид на лизинговото оборудване. Ето данните за нов бизнес по видове активи за 2016 година така, както са представени от Българската асоциация за лизинг:

Лизингови пазари

Лизингови пазари по вид лизинг

Двата големи пазарни сектора по вид лизинг са този на „финансовия лизинг“ и „оперативен лизинг“.

Като начало, трябва да отбележим, че от услугите на оперативния лизинг могат да се възползват съвсем ограничен вид активи /за разлика от финансовия/. Ето таблица и графика на новия бизнес при оперативен лизинг в България през 2016 година:

Нов бизнес - оперативен лизинг по активи

Факт е, че автомобилният сектор най-често се ползва от услугите на оперативния лизинг. В допълнение към българския пазар, миксът от активи при оперативния лизинг по света често включва и оперативен лизинг на самолети и някои видове индустриално оборудване.

Различията между пазара на оперативен лизинг и този на финансов лизинг не се изчерпва само с обслужваните стокови сектори. Силно се различават и обемите на двата пазара. За България тази разлика е изключително голяма. Съгласно данни, публикувани от БНБ, ето как изглежда пропорцията на двата лизингови пазара през 2016 година по отношение на новите сделки:

Заключение

Използват се още най-различни пазарни сечения и комбинации от тях:лизингови пазари по вид лизингополучател, вид лизингодател, срок на лизинга, платежно поведение на лизингополучателите и т.н.

Събирането на данни за различните сечения на лизинговите пазари и техния анализ ни дават важна информация за инвестиционната дейност, зрелостта на пазара и перспективите пред него. Това твърдение е особено важно за държави, които „догонват“ други по-развити пазари, подобно на България. Така имаме възможност точно да предвидим развитието на пазара дори дългосрочно – в рамките на следващите 10-ина години, като ориентираме съответно и нашето поведение.

Допълнителна информация за „Лизинговите пазари“ може да намерите в следните статии:

филтър коли трансфер на лизинг

марка:
година:

скорости:
гориво:
вид:
бр.пътници: