лизингов брокер

Leasing problems

Step 10 – Leasing problems

Не винаги се стига до този етап от лизинговата практика, но когато това е факт, „затрудненията при обслужването“ се изпитват от лизингополучателя, а решение трябва да се търси и от двете страни – лизингополучателя и лизингодателя.

Един от основните рискове за всеки лизингов договор е рискът, свързан с възможността на лизингополучателя да изпълнява своите задължения за плащане през целия период на лизинговия договор. Вярно е, че самият лизингодател трябва добре да е пресметнал своите възможности. Също е вярно, че лизингодателят е правил задълбочен анализ на кредитоспособността на лизингополучателя и е пристъпил към сключване на лизингов договор, едва след като е бил задоволен от резултатите на своя анализ. Същевременно, факторите на окръжаващата среда не винаги биха могли да бъдат прогнозирани точно.

Възможно е лизингополучател -физическо лице, да загуби своята работа и респективно заплатата, която е била необходима за посрещане на лизинговите вноски. Въможно е фирмата -лизингополучател да срещне финансови затруднения поради промяна в пазарната конюнктура. И най-сетне – възможно е и масови затруднения в следствие на общи икономически кризи, така както се получи през 2008 и 2009 година.

Резултатите от подобни на горните обстоятелства са затруднения на лизингополучателя да заплаща дължимите месечни лизингови вноски на съответния падеж.

Напомняне

След констатиране на забава за изплащане на поредна месечна вноска, лизингодателят обикновено „напомня” на лизингополучателя за неговото задължение за плащане и за пропуснатия падеж. Напомнянето може да се осъществи по телефон, електронна поща или чрез писмо. Целта на напомнянето е да подсети лизингополучателя за неговото задължение, в случай че той е забравил за датата на падежа.

В случай, че лизингополучателят дейстително е пропуснал падежа на своето задължение по невнимание, тази стъпка помага. Обаче в случай, че лизингополучателят изпитва системно затруднение с плащанията, то ефектът от „напомняне” ще е доста ограничен.

Лихви за закъснение

Лизинговият договор, обикновено съдържа клаузи за поведение в подобни обстоятелства. Първата такава клауза е начисляването на лихви за закъснение /наказателни лихви/, върху просрочените суми за плащане. Тези наказателни лихви не предлагат решение на проблема. Тяхната роля, е по-скоро превантивна, като цели да мотивира лизингополучателя да спазва надлежно падежите на своите задължения.

Начинът на приложението на лихвите за закъснение е да се начисляват допълнително лихви върху просрочените суми. Преброяват се броя на дните на закъснение, отчита се сумата на забавеното плащане и така се изчислява ново-дължимата лихва, като се използва „наказателен лихвен процент”, който е предвиден в лизинговия договор. Падежът на лихвата за закъснение, обикновено е следващият падеж на лизингова вноска. Както се вижда от описаната формула, изчисляването на лихва за закъснение, предполага единствено забава на плащане на лизингова вноска, а не пълна липса на плащане.

В действителност, при сериозни затруднения на лизингополучателя, подобни на описаните по-горе, лихвите за закъснение единствено могат да влошат положението. В случай, че лизингополучателят е перманентно затруден с плащането на регулярните лизингови вноски, съвсем видимо е, че допълнителни лихвени плащания на лихви за закъснения не помагат.

Изземване на лизинговия актив

Всеки лизингов договор предвижда своето предсрочно прекратяване при системно неплащане на месечните вноски от страна на лизингополучателя. Думата „системно” има различно тълкувание в различните лизингови договори. Най-често се среща пристъпване към предсрочно прекратяване след пропуск на заплащане на 2 или 3 поредни месечни вноски. Логиката на тази стъпка е явното безсилие на лихвите за закъснение /които се начисляват от първата пропусната лизингова вноска/ да „дисциплинират” платежното поведение на лизингополучателя.

При пристъпване към предсрочно прекратяване на лизинговия договор в следствие на неплащане на лизингови вноски е предвидено връщане на лизинговия актив на лизингодателя. При липса на доброволно връщане на актива, лизингополучателя пристъпва към „изземване” на лизинговия актив. Логиката е относително ясна – тъй като лизингополучателя не плаща месечните вноски по своя договор, то той няма право да ползва лизинговия актив.

Лизинговият актив е основното обезпечение на лизингодателя по лизинговия договор за осигуряване на възстановяването на инвестираната от него сума. Процедурата след изземване на лизинговия актив е неговата вторична продажба, като целта на лизингодателя е възстановяване /предсрочно/ на инвестираните от него средства в неблагополучния лизингов договор.

Съдебно преследване

При липса на сътрудничество от страна на лизингополучателя, лизингодателят пристъпва към съдебно преследване, с цел упражняване на своите права по лизинговия договор. Сигнал за подготовка на подобна стъпка е получаването на нотариална покана от лизингополучателя за заплащане на дължимите суми по лизинговия договор.

Процедурата по съдебно събиране е описана в нормативните документи. Същевременно е важно да се спомене, че съдебната процедура допълнително оскъпява задълженията на нередовния лизингополучател с хонорари на юристи, такси на съдия-изпълнители, съдебни такси и други подобни.

Продажба на лизинговия договор

След срещане на проблеми с плащането по даден лизингов договор е възможно, лизингодателят да пристъпи към продажба на проблемния договор или по-точно вземанията по него на специализирани фирми по събиране /колекторски фирми/. Последните са специализирани дружества по събиране на трудно събираеми вземания. При настъпване на подобно обстоятелство, лизингодателят престава да бъде страна по лизинговия договор, като се замества от фирмата по събиране, която е купила лизинговото вземане. Покупко-продажбата на затруднено лизингово вземане може да е единична – като част от процедурата на лизинговата компания по събиране на своите инвестиции, или масова – където лизингодателя продава цял портфейл от „затруднени” лизингови договори.

След покупката, колекторската фирма пристъпва към упражняване на гореописаните стъпки по събиране на своето вземане.

Рецепти за преодоляване на затрудненията

До тук разгледахме стандартните предписания на лизинговия договор за действие при неплащане на месечни вноски и стандартната практика, която прилагат лизингодателите. Всичко звучи доста страшно и неприятно.

Важното тук е, че гореописаните практики са „страшни и неприятни” както за лизингодателя, така и за лизингополучателя. Видимо е, че всички гореописани мерки не са приятни за лизингополучателя. Не съществува и лизингодател, който да е изградил своя бизнес модел около системното неплащане на дължимите му месечни вноски. Всички практики по събиране на вземанията изискват допълнителни финансови средства, време, усилия, като резултатът от тях е несигурен.

Важно при възникване на затруднения с плащането на месечни вноски, е да не се забравя, че лизинговият договор е подписан от две страни и е напълно възможно постигане на ново разбирателство между тях. Така могат да бъдат избегнати много от негативните развития, допълнителни разходи и допълнителна несигурност, която произлиза от всички горни мерки по събирането на вземането.

Важно да споделим тук е наличието на добро желание от двете страни по лизинговия договор.

Ето и рецептата в няколко лесни стъпки:

  • Първият, който осъзнава финансови затруднения, е лизингополучателя. Той знае за тях преди настъпване на поредната месечна вноска. Препоръката тук е бърза връзка с лизингодателя преди настъпване на просрочие по плащането на поредна вноска.

handshake isolated on business background

  • Ако потенциалното просрочие е комуникирано преди падежа, лизингодателят има в своя арсенал възможности за реакция по начин, който ще е по-щадящ към лизингополучателя. На срещата между двете страни трябва да се установи дали финансовото затруднение е временно или постоянно.
  • При временно финансово затруднение на лизингополучателя, лизингодателят може да предложи разсрочване на една или няколко месечни вноски, с цел лизингополучателя да има възможност да излезе от своето временно финансово затруднение.
  • При постоянно затруднение, където лизингополучателя чувства, че няма да има възможност в близко бъдеще /до шест месеца, например/ да го преодолее, то може да се пристъпи към доброволно връщане на лизинговия актив, съвместна вторична продажба и дори възстановяване на лизингополучателя на част от постъпленията от вторичната продажба, които надхвърлят вземането на лизингодателя.

Съвсем видимо е, че е възможно решаване на затрудненията от плащането на месечни вноски по начин, който ще намали риска, допълнителните разходи, загуби и неприятностите, които биха възникнали при стриктно спазване на клаузите на лизинговия договор. Последните по-скоро следва да имат мотивиращо въздействие върху двете страни, за да могат те да достигнат до разумно и приемливо решение на проблема.

*   *   *