Често в България се питаме „къде сме“ (сравнено с други народи) или „кога ще ги стигнем …“, когато сме недоволни от състоянието на определено нещо в родината. Свикнали сме да сме в края на класациите за положителните показатели и да водим отрицателните такива. … но дали това е винаги така или просто екстремните стойности по-често привличат вниманието?
Когато говорим за лизинговия пазар, се оказва, че често „ги“ задминаваме – по ръст (когато пазара е в подем), а и по спад (когато пазарът се свива). Къде се намира нашата страна при сравнение на различни параметри на лизинговия пазар? Какво може да очакваме в бъдеще? По-долу е сравнение на българския лизингов пазар с други пазари и интересни изводи и прогнози за бъдещето.
Къде сме
Българският лизингов пазар е част от европейския лизингов пазар, който е водещ в света (Европа и САЩ си оспорват първото място всяка година). Българският лизингов пазар (данни от БНБ) заема една скромна част от европейския лизингов пазар (данни от Leaseurope) – около 0,25% от пазара на цяла Европа (не само ЕС) или малко над 5% от лизинговият пазар на Централна и Източна Европа (CEE), с малки отклонения през годините.
С цел да разберем степента на развитие на българския лизингов пазар ще анализираме данните от 2016 година събрани от Leaseurope. Те обхдащат около 90% от европейския пазар и 2016-та е последната година, за която има публикувани данни към датата на написване на настоящата статия.
Има една добра и една лоша новина. Зависи откъде погледнем статистиката. От една страна може да се каже, че България и българите не са задлъжняли много (виж лизингов портфейл по-горе) и не бързат да го направят (виж нов бизнес по-долу), поне по отношение на лизинга. Иначе погледнато, България е на трето място от зад напред по големина на лизинговия портфейл по данни от 2016 година (от държавите-членки на Leaseurope). По-малки портфейли от нас (1695 MEUR) имат само Украйна (488 МEUR) и Латвия (1343 MEUR).
Когато разглеждаме новия лизингов бизнес през 2016 година, България (806 MEUR) се изкачва с две места, като освен познатите Латвия (700 MEUR) и Украйна (247 MEUR) изпреварваме още две съседни държави – Гърция (316 MEUR) и Сърбия (339 MEUR). Накратко, пазарът ни е един от най-малките, но нараства малко по-бързо от другите в групата.
Връзката на лизинга с БВП
БВП се използва като показател за измерване на икономическата активност на дадена държава. БВП често се използва и за установяването на влиянието на лизинговата индустрия върху него – т.н. лизингово проникване. Лизинговото проникване е отношението на новия бизнес за даден период към БВП за същия период (съществуват и други начини за изчисление, но този е най-приложим за България). Тук изведнъж класирането на България рязко се подобрява.
С коефициент на лизингово проникване от 1,58% през 2016 година, България се нарежда приблизително в средата на класацията в Европа. Това означава, че независимо, че лизинговият портфейл и новия бизнес в България са скромни, то те са относително пропорционални на БВП и лизинговата индустрия осигурява необходимата подкрепа на родната икономика.
Това очертава парадокс – държавите, които са с по-слаба лизингова индустрия от нашата, са държави, които имат някакви икономически или политически трудности (Украйна, Гърция, Сърбия), докато тези, чийто БВП е по-скромен от този на България имат значително по-развита лизингова индустрия (Литва, Латвия, Естония, Словения).
Ако разгледаме държавите, които са с по-малки лизингови портфейли от България или с по-малък размер на новия бизнес ще установим, че всички те или са по-малки държави от България или имат един или друг икономически/политически проблем, който ограничава икономическата активност. Всички те (с изключение на Сърбия и Латвия) имат по-голям БВП от този на България, но по-слаб лизингов пазар. Това не е добра референция за нашия лизингов пазар, или иначе казано това очертава сериозни възможности за развитие на сегмента.
С цел да видим добрите примери, а оттам и възможностите пред развитието на българския лизингов пазар, нека класираме държавите според своя БВП през 2016 година.
Всички държави от класацията на Leaseurope, които са с по-малък БВП от този на България са държави, които са значително по-малки от нашата (с изключение на Сърбия) – Естония, Латвия, Литва, Словения. Интересно е да се проследи мястото в лизинговата класация именно на тях. Значително по-малките държави от България имат много по-силно лизингово проникване – Латвия (2.48%) Словения (2.59%) Литва (3.47%) и Естония (4.58%). Тези държави използват лизинга много по-интензивно за развитието на своите икономики.
Високите нива на лизингово проникване не са непознати за българския пазар – лизинговото проникване в България през годините преди финансовата криза от 2008 година бе: 2006 (3.04%), 2007 (4.43%) и 2008 (5.61%). През 2009 настъпи резкият спад на лизинговото проникване в България, като нивата от 2009 година са възстановени чак през 2016 година. Положително е наблюдението, че през последните 3 години (от 2016 насам) лизинговото проникване забързва своя ръст, като през 2018 се очаква нарастване на този показател с около 12%. Това означава, че лизингът все повече се използва за увеличаване на икономическото развитие на България, а изпреварващите темпове на нарастване на лизинговото проникване спрямо БВП показват, че е възможно отново в близките няколко години да постигнем степен на развитие на българския лизингов пазар съизмерими с „отличниците” в Европа – били сме там и сме го правили.
Кога ще ги стигнем
Разгледахме добрите примери по-горе. И все пак, любимият въпрос: „Кога ще ги стигнем?“. За целта може да разгледаме два нови показателя сравнени с един доста популярен. БВП на човек от населението е показател, който дава възможност да сравняваме иначе невъзможни за сравнение икономики. През 2016 година БВП на един българин е бил EUR 7248, докато средното за страните от Европа (за които става дума в настоящата статия) е EUR 26 054, или България е достигнала близо 28% от средните стойности на Европа. Същевременно по показателите нов лизингов бизнес на човек от населението и лизингов портфейл на човек от населението през 2016 година, България е достигнала 21% от средните за разглежданите държави. Това подсказва, че развитието на лизинговия пазар леко изостава от нарастването на БВП и съответно може да очакваме наваксване през близките години.
… а кога ще ги стигнем: когато БВП на човек от населението се изравни със средния за Европа.
Пазар, който „силно люби и мрази“
Анализът на българският лизингов пазар показва че той е силно волатилен и със силно изразени и продължителни трендове. Може да заменим чуждиците с поетичната фраза на Христо Ботев: когато е в подем, подемът е двуцифрен и засенчва голяма част от пазарите в европейските държави, а когато се свива – спадът отново е драматичен по размер, процент и продължителност. Иначе казано „пазар, който силно люби и мрази“.
Сравнението на динамиката на лизинговите портфейли на България и Европа, води до интересни заключения. Трендовете при българският пазар са много по-силно изразени в сравнение с европейските – ръстовете са обикновено двуцифрени, както и спадовете.
Макар и по-големи, ръстовете и спадовете идват в нашата държава със закъснение. Световната финансова криза от 2008 се е отразила на българския лизингов портфейл една година след европейския, като дори и през самата 2008 година родният лизингов портфейл отбелязва забележителен ръст от 59% спрямо предишната година. Същевременно свиването, което следва, е по-силно и по-продължително и отново изпреварва европейския пазар. Свиването на българския лизингов портфейл продължава цели седем последователни години (като първите три са отново с двуцифрен спад), докато европейският лизингов портфейл започва своето възстановяване още на втората година – 2010, макар и с традиционно скромния едноцифрен ръст. От 2015 насам и българският лизингов пазар се присъединява към устойчивия възход на този в Европа. Темповете на нарастване на българския лизингов портфейл са все още едно-цифрени, но отново превъзхождат европейските, с около два пъти. През 2017 година нарастването на европейския лизингов портфейл е с 4,9%, докато българският нараства с 8,77%. Същевременно липсата на екстремни движения (кризи или възстановяване от тях) успокоява отклоненията и почти изравнява трендовете на двата пазара. Резултатите от първото полугодие на 2018 година подсказват, че съотношението се очаква да се запази и през 2018.
Сравнението на динамиката на новия лизингов бизнес води до абсолютно същите заключения, само че засилени. Всички движения закъсняват и когато настъпят са по-силно изразени, а и по-продължителни. Например, докато новият лизингов бизнес в Европа се свива с близо 8% през 2008 година, в България той отбелязва 45%-ен ръст. Макар и закъснял, обаче спадът настъпва и при нас през 2009 година, като тогава свиването на пазара в Европа от 32% е засенчено от срива на новия лизингов бизнес у нас от 71% само за една година. Последвалото го възстановяване, отново изпреварва всички и продължава с една година повече, като достига 35% ръст през 2011 година. Успокояването на пазара в Европа води и до по-спокойни движения и в България, макар ръстът да продължава да изпреварва средно-европейския. Трендът и при новия лизингов бизнес е недвусмислен, и като се вземе в предвид по-бавната реакция в България можем да очакваме ръст на новия бизнес и през 2018 година, който ще надскочи този от 2017 и ще достигне около 15% y/y.
Разглежданите особености на българския лизингов пазар са чудесно илюстрирани с графиките.
Все пак не трябва да оставаме с грешно впечатление, че ръстът и свиването на лизинговия пазар в България превъзхожда винаги всички други европейски страни – това може да се получи при сравняването на българските показатели с тези на цяла Европа. В действителност нашият лизингов пазар въпреки, че драматично изпреварва ръстовете и спадовете на някои развити европейски лизингови пазари, както и средния за континента – ръст на нов бизнес през 2016 в България (+9.15%) спрямо Германия (+3.09%), Великобритания (-5.75%) и Холандия (+1.29%), но сериозно изостава от Русия (+23%), Украйна (+42%), или рекордьорът Гърция с +69%.
Стокова структура на лизинговия пазар
Интересни констатации могат да се направят и при анализа на стоковата структура на лизинговия портфейл и новия лизингов бизнес. На пръв поглед типичните лизингови активи са еднакви в България и в останалия свят – леки коли, транспортни средства, оборудване, недвижими имоти.
Водещият сегмент на лизинговия пазар навсякъде по света е този на транспортните средства. Те са и най-често отдаваният актив на лизинг. Двата компонента на „транспортните средства“ – „леки автомобили“ и „търговски транспорт“ заемат около 70% от новия лизингов бизнес в Европа през 2016 (последната година с обобщени данни към датата на настоящата статия). От тези два сегмента, леките автомобили традиционно преобладават. Според Leaseurоpe 49% от новия лизингов бизнес в Европа през 2016 година е насочен към леките автомобили, 18% към търговските транспортни средства или общо “Транспортните средства“ заемат 67% от целия нов бизнес.
Стоковата структура на новия лизингов бизнес и в България привидно е сходна. Общо „Транспортните средства“ (автомобили и търговски транспортни средства) заемат отново около 70% от новия бизнес. Има обаче две съществени разлики. „Търговските транспортни средства“ (Commercial Vehicles) в Европа включват тежък автомобилен транспорт, ЖП транспортни средства, самолети и кораби. В България „търговските транспортни средства“ се изчерпват с тежкият автомобилен транспорт. Пазарът на останалите търговски транспортни средства е несъществуващ у нас.
Втората разликата се състои в разпределението на „Транспортните средства“ между двата свои сегмента – леки автомобили и товарни автомобили. Делът на товарните автомобили в новия лизингов бизнес в България е по-висок от този в Европа, защото транспортният сектор (основният клиент в този сегмент) е силно развит в страната, докато има известни трудности (свързани с покупателната способност на населението) при развитието на лизинга за леки автомобили (за това ще стане дума в следваща наша статия).
Стоковата структура в България се запазва същата през годините, като отклоненията са свързани основно с вътрешното разпределение на транспортните сегменти. От кризата по-бързо се възстановява сегмента на „леките коли“, а при икономически подем търговските транспортни средства увеличават своя дял. През първото полугодие на 2018 леките автомобили заемат 43% от новия бизнес, докато делът на товарните автомобили е 33%.
Лизингът е важен за нарастването и обновяването на автомобилния сектор в България, и като водещ сегмент изисква разглеждането му в отделна статия.
В заключение
В близките години може да очакваме забързване на растежа на новия бизнес и оттам на лизинговия портфейл в България. Темповете ще са над 10%, с което ще изпреварват нарастването на БВП в страната, като така ще се увеличава и степента на лизингово проникване.
* * *
